Изворите на р.Арда

       Отдавна ми беше мечта да посетя село Смилян и село Могилица. За моя най-голяма изненада, туристическото дружество в града "Сърнена гора" беше включило в календарния си план, посещение на изворите на река Арда. Без да се колебая се записах за проявата. И така на 12-ти май сутринта, в 7h отпътувахме за село Смилян. Маршрута на нашето пътуване беше Стара Загора – Могилица – Горна Арда(нощувка) – извора на река Арда –Ухловица - Смилян - Стара Загора.

      Първата спирка на нашето пътуване бяха роженските поляни.

Тук на всеки 4-ри години се провежда Роженския събор

      Стигнахме в село Могилица. Селището е възникнало през средните векове като колибарска махала наречена "Могилици" (колиби). През Османския период селото е наречено Тозбурун, което значи “прашна могила”. Предание говори, че името селото получило от близкия хълм /борум/ - западно от селото. Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах.  През XVIII в. от беломорието са пренесени картофите. Празника на село Могилица е празникът на народните занаяти, които се провежда последната събота на юни.

      Паркирахме автобуса в близост до информационния център и потеглихме към Агушевите конаци.На площада ни посреща огромна дървена лъжица – кандидатът на село Могилица за книгата на Гинес.

А срещу нея високите каменни дувари на конаците.  Покрити с тикли те опасват площ от 4 декара, на които са построени три сгради (конаци).

   

           Агушевите конаци са най-известните архитектурни паметници в тази част на Родопите. Резиденцията е строенена в периодите 1825-1842-1860-1872г от местният българо-мохамедански първенец Агуш Ага, за себе си и синовете си. Комплексът се състои от две сгради (конаци), всяка с отделен двор и кладенец и заемало близо 4 декара с имота. Ансамбълът е ограден с общ зид подобно на средновековните феодални жилища, а в югоизточния ъгъл на зидовете има каменна кула, наподобаваща морски фар (по-малкият от синовете на Агуш Ага бил морски офицер). Кулата е разположена откъм р.Арда и е изрисувана, като за мотиви са използвани самите Агушеви конаци и пейзажи от Родопите.

         Сградата имала 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Сградата за жените е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи, така че при разговор или предаване на вещи от който и да е, жената не се вижда. По този начин е спестено на жените задължението да покриват постоянно лицето си.

         Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. В стаята има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая.

 

 След като разгледахме Агушевите конаци, отпътувахме за село Горна Арда. След броени минути пристигнахме в хижа "Изворите на Арда" - бивша застава.

   След като обядвахме и оставихме тежките раници, потеглихме по маркирана пътека към изворите на река Арда.

              С умерено темпо пристигнахме до мястото, от което извира река Арда, наричана някога от траките "Бяла река" -най-голямата родопска река и един от най-големите притоци на Марица.

       Една част от група потеглихме към Ардин връх. Маркировката на пътеката почти я нямаше, а пътеката беше зле поддържана, имаше много паднали дървета, което затрудняваше нашето преминаване.След това се качихме на билото, където е границата с Гърция и по белите черти по камъните, които я бележат, стигнахме до Ардин връх (1750 метра).

       

        На връщане от върха, спряхме за почивка в "Дядова ряка", приказно кътче с барбекю и пейки за почивка.

          След кратка почивка, продължихме към хижата, където беше нашата нощувка.Условията в хижата не бяха особено добри. На следващата сутрин, след като закусихме се отправихме с добра крачка към пещерата Ухловица.

           Точно тук е мястото да предупредя, че до достигането на пещерата има 160 стъпала, а в самата пещера те са 260. Така че за хората, които няма да понесат натоварването, има кафене в самото начало на пътя за пещерата.

     След едно бързо изпотяване по стълбите нагоре,стигнахме до входа на пещерата. Пещерата е един от стоте туристически обекти на България, рязположена е 1040 метра над морска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е постоянна – 10-11 градуса.

       Пещерата е открита през 1967 година от Димитър и Георги Райчеви. Името ѝ идва от думата улулица –  нощна граблива птица, подобна на совата. Дължината на пещерата е 460 метра, но само 330 метра от тях са благоустроени за посещения.Ухловица е удивителна заради красивите дендритни образувания – скални феномени, приличащи на морски корали.

    След като се насладихме на красотата на пещерата, потеглихме за село Смилян. За съжаление, времето не беше на наша страна и заваля дъжд.

 

               Въпреки дъждовното време успяхме да посетим и часовниковата кула. Тя е висока над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза.

       Отгоре се виждат пътят и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца.
    Преди да отпътуваме от селото, не пропуснахме да си купим от малкото магазинче на центъра, характерния за Смилен - смиленски боб.