Източни Родопи : Ардино - Дяволски мост - гр. Мадан - хижа Шадийца - гр. Златоград

    На 09.06.12 имах възможност да посетя отново Родопите. Целта на нашето пътуване беше опознаване на Източните Родопите.  Рано сутринта се отправихме към „граничната зона”, където източният родопски дял  се среща със западния. Линията на условните граници следва течението на реките Боровица и Горна Арда, а що се отнася до населените места- от Стара Загора на юг към Ардино, Мадан и Златоград.

    Първата цел на нашето пътуване беше посещение на  Дяволския мост. След като следвахме  указателните  табели за моста в село Ардино, продължихме в посока село Дядовци (5 км). В края на селото, паркирахме автобуса и продължихме пеша по чакълест черен път.

     Пътят минаваше, покрай останките на полуразрушените къщи на изоставената махала на село Дядовци. Селото е напълно изоставено, обитава се от един единствен жител, който е отказал да приеме удобствата на цивилизацията и е пастир на стадата от околните села.

      След един час ходене в умерено темпо, достигнахме до нашата цел - Дяволския мост.

 В Родопите моста е известен, още и като Шейтан кюприя (в превод от турски Дяволски мост). Според направени проучвания, моста  датира от началото на ХV век. Построен е около 1515-1518 година, по заповед и желание на султан Селим I, от  майстора строител Уста Димитър от близкото с. Неделино.

     Мостът е разположен на 420 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м. Той е три сводест, с полукръгли отвори за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наречен „Печатът на Соломон”. В миналото  моста е имал стратегическо разположение, бил е част от античния път „Виа Игнасия”, който е свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Експерти го определят като шедьовър на средновековната архитектура и затова от 24 февруари 1984 г. е обявен за паметник на българската култура.

      За произхода на името му има няколко легенди. Една от тях гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола. Друга пък разказва, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, докато вдигал зидовете. Съществува обаче и трето, по-малко известно предание. Според него балканджиите градили няколко пъти мост над бурната река, но тя все го събаряла. Старите дюлгери се отказали да се борят със стихията, вярвали, че трудът им е прокълнат. Тогава с тежката задача се заел млад майстор. За да бъде градежа, здрав решил да вгради в основите на моста сянката на младата си невеста. Наяве му се явил самият Дявол, който му разкрива, че за да е мостът здрав и вечен, трябва бъде измайсторен по такъв начин, че да показва лицето на Сатаната. Дяволът  поставил на майстора три тежки условия – градежът да бъде завършен само за 40 дни; образа му хем да се вижда, хем да го няма; да можеш да го докоснеш, но и да няма нищо материално. Ако майсторът се провалил в своето начинание, демона щял да прибере в Ада и него, и любимата му. Сключили облога,  на 40-я ден Дяволът останал изумен, условията били изпълнени, а мостът останал да носи през вековете името на Дявола. Преданието разказва още, че младият дюлгерин умрял скоро и не успял да разкрие тайния код, чрез който се виждало страшното лице. Години наред местните търсили да разгадаят формулата, но усилията им оставали напразни.

  След като се полюбувахме на този масивен, за времето си градеж, върнахме се по обратния път и продължихме към кристална зала " Родопски кристал" в гр. Мадан.

 

    Въпреки малката си площ, в музея е представена експозиция от около 600 кристала, извадени при добив на оловно цинкова руда в района.

След като разгледахме музея и се полюбувахме на родопските кристали, продължихме към хижа Шадийца, където беше първата ни нощувка.

 

 

 

    На следващия ден, след като закусихме продължихме към Златоград, Една част от групата остана в града, а другата продължихме по екопътека "Света Неделя". Дължина на екопътеката е 12 км. с денивелация -около 400 метра. Началото на маршрута е Воденицата (Тепавицата) в Златоград - най-атрактивният обект на етнографския комплекс. (Включва три традиционни съоръжения: валявица , тепавица и воденица (Караджейка).

 

  След 2 часа и 30 минути, стигнахме до параклис Света Неделя.Параклиса е построен през 1916 г .от златоградчани върху руините на манастирска крепост, разрушена при падането на тези земи под турско робство.

След 30 минутна почивка, се върнахме по обратния път и продължихме към град Златоград.

  Златоград е най-южният град в България. Градът е разположен в Смолянска област и се намира в непосрествена близост с границата с Гърция. Най - голямата забележителност в града е етнографския ариален комплекс, открит на 24 май 2001 година. Комплексът представлява музейна експозия на открито, която пресъздава града преди сто години.

      В града се намира и сградата на най-старата поща в България, построена през 1834 г., която и днес работи като пощенска станция и извършва всички видове услуги. В сградата се намира музея на съобщенията, в който е представен богат снимков материал и документи, касаещи историята и поминъка на града от създаването на първата българска поща

      Не пропуснахме да опитаме, характерното за Златоград кафе на пясък.

Последната спирка на нашето пътуването беше град Хасково, където посетихме монумента на Света Богородица. Висока 17 метра, статуята влиза в раздел "Религия" на книгата на Гинес като най - високата статуя на Богородица с младенеца в света.

Кадемлийско пръскало

    2 - ри юни - ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Аз, Добри, Митко и Ива решихме да се разходим за един, до място близо до Стара Загора. За целта избрахме следния маршрут - с.Тъжа - хижа Русалка - Кадемлийско пръскало -Бабско пръскало - село Тъжа.

  В 7:25  паркирахме колата пред сухата чешма над село Тъжа. За наш най-голям късмет спряха два камиона, които сваляха дърва и ни предложиха да ни закарат до горе. След около 30 минути по пътя към хижа Тъжа, камионите ни оставиха и продължиха към сечището. На нас ни оставаше малко до хижа Русалка.

Пътят вече нямаше толкова голяма денивелация и след по - малко от 15 минути, вече бяхме до хижа Русалка.

Хижа Русалка.Разположена е на южния склон на Калоферския балкан по левия бряг на река Тъжа на 1130 м н.в.

    След като се подкрепихме в хижата със сандвичи, чай и кафе продължихме и след броени минути, навлязохме в природен парк Централен балкан.

 

      С бодра стъпка продължихме по Русалийския проход,известен още като Марин проход,свързващ с. Тъжа с гр. Априлци и  разделящ двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския. Изключително красив! Най-високата му точка е на около 1520 м. н.в. Целият участък е черен път и е проходим единствено с високопроходими автомобили,а за нас туристите пеш или с колело.   

Името на прохода се свързва с легендата за сестрата на цар Шишман- Мара. Обречена на харема на султан Мурат, по път за Одрин, тя е преминала от тук. Когато е била на най-високото място на прохода, княгинята помолила придружаваща я  охрана, да й позволи да се качи на върха, за да се сбогува за последно с България.  Погледнала от върха, свило й се сърцето и заплакала, а от тъжните й очи изтекла река, която хората нарекли Тъжа. От тогава този връх се нарича Мара Гидик (Хубавата Мара) 1890 м., а прохода Марин проход.

 В ляво от нас се виждаше красотата на балкана. След по - малко от час, стигнахме до бариерата на КИП "Сладката вода", където винаги има охрана и  може да се осведомите от дежурния екип за всичко,което ви интересува. Малко след бариерата, започва началото на Бабската  екопътека.

     Вляво от информационния пункт малка тревиста площадка открива на запад панорама към резерват "Джендема", Тъжанско ждрело и скалния феномен Козя стена.

Ждрелото на река Тъжа, дерето на Бабска река.

След кратка почивка и фото пауза, продължихме нагоре по пътя.

Подминахме разклона за хижа Триглав и след по - малко от час, бяхме на Кадемлийското пръскало.

      Кадемлиското пръскало е водопад на кадемлийска река, десен приток на река Тъжа. Разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500 м. Името му идва от някогашното на връх Тиглав - Торба котаран и Кадемлия.  Височината на водопада е 77м, а мощната водна струя пада от венец от отвесни скали в огромни блокажи.

Под Кадемлийското пръскало има буен карстов извор и малка пещера, в която до късно през лятото се запазва лед. Кадемлийският водопад се намира на самия път като и има направен мост, под който изтича водата му.

 След като бяхме стигнали до водопада, заваля дъжд, въпреки лошото време се върнахме по пътя, след приблизително 40 минути, се отклонихме от пътя и продължихме по стръмната и камениста пътека към хижа Триглав.

    След по - малко от 10 минути стигнахме до хижа Триглав.

     Хижа Триглав се намира в подножието на вр. Голям Кадемлия (2276 м) в местността Голяма Равна. Разположена е на 1400 м н. в. Времето отново взе да се влошава, но ние поехме към водопада Бабско пръскало. След като подминахме хижата, дъжда се усили и ние решихме да се скрием в заслон Равна.

    След около 30 минути дъжда спря и небето се изчисти от облаци и ние продължихме към Бабското пръскало, което се намира не далеч от хижа Триглав. След 10 минути стигнахме до първия дървен кол от маркировката на еко пътека "Бабско пръскало". От тук последва спускане по мократа и хлъзгава пътека до Бабската река, приток на река Тъжа, чиито води тръгват южно от седлото между върховете Малък и Голям Кадемлия.

       Точно до мостчето, трябваше да вземем важно решение, дали да продължим нагоре по екопътеката или да се върнем, тъй като времето отново се влоши и започна да гърми.