Един ден в Еленския балкан

    Дойдоха дългоочакваните почивни дни, петък вечер с Добри решихме да си направим еднодневна разходка до град Елена. Събота сутринта се отправихме по най - късият старопланински поход, свързващ град Твърдица с град Елена. Проходът е с много завои,     но от него се откриваха красиви панорамни гледки на град Твърдица.

град Твърдица - панорамно

На най - високата точка на прохода до разклона с хижа Чумерна, беше много красиво и заскрежено. 

Пътят за хижа Чумерна

     След половин час пристигнахме в град Елена. Китното  старопланинско градче  се намира в полите на  Еленския балкан. Той е разположен в красивата долина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг- Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, зад бърдото се издигат редица височини, изградени от варовици, мергели и пясъчници.

   
От старите къщи в града се усеща възрожденска атмосфера. В миналото Град Елена е наричан "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.

След няколко минутно опознаване на града, се насочихме към музейният комплекс, който включва Даскаловницата, църквата „ Свети Никола” и Камбуровия хан.

    В близост до комплекса се намира часовниковата кула, която е и един от символите на града. Мястото и е избрано така, че да се вижда и чува от всяка част на града.

Часовниковата кула построена през 1812 г.

Дворът в комплекса

  Даскалоливницата е един от  символите на регионалната културна идентичност . Построена е през 1844 година за нуждите на първото класно училище, основано от Иван Николов Момчилов в далечната 1843г. Тя присъства като символ и в герба на Елена. Неин символ е перото, показващо будния дух на Еленчани, нуждата им от знания и стремежа им към просвета. Неин възпитаник е и Петко Рачов Славейков, дал и това необичайно и същевременно красноречиво име. Даскалоливница т.е. място за леене на даскали. Възпитаници на Даскалоливницата са били учители (даскали) в повече от 60 градове и над 40 селища от страната. Поради течове в покрива, за наше най - голямо съжаление музеят беше затворен за посещение.

Даскалоливницата

Даскалоливницата на фона на часовниковата кула

В непосредствена близост се намира Църквата "Свети Никола" е най-старата в града. От една преписка върху псалтир, подарен през 1518 година научаваме, че тя вече е съществувала в началото на XVI век. На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата "Свети Никола" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Обновена е в сегашния си вид през 1804 година със средства на по-заможни граждани и с труда на населението. Построена е тайно, без позволението на турските власти за 40 денонощия.

Външно архитектурата на църквата е скромна и непретенциозна, почти незабележима, за да не се дразнят поробителите. 

Църквата "Свети Никола"

Вътрешността е богато украсена в пълно съгласие с ортодоксалните схващания за храма като огледало на човешката душа. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение.

Камбуровият хан е също част от музейния комплекс. В миналото сградата се е намирала на сегашното място на язовир Йовковци, когато е започнал  строежа хана, сградата е била разглобена  греда по греда и камък по камък, и пренесена и построена наново точно тук.

Камбуровия Хан

След като разгледахме комплекса, се запътихме към едно от местните заведения "Еленска софра" и опитахме някои от местните специалитети.

След вкусния обяд се насочихме към следващата наша цел - Къпинския и Плаковският манастир. Пътят за Плаковския манастир минава покрай язовир Йовковци и селата Яковци, Донковци и Брачковци.

Язовир Йовковци

След около половин час пристигнахме до Плаковския манастир "Св. Пророк Илия".  Манастира  е основан по времето на цар Иван Асен II, като първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, където все още може да се види малка старинна църква. На сегашното си място манастира е издигнат през втората половина на 13в., и както повечето манастири около Велико Търново е разрушен по време на османското нашествие.

  След като разгледахме манастира се насочихме към следващата наша цел - Къпиновският манастир.  Манастира е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен "Св.Троица". През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен. В края на 17в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789г., след което през 1835г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква "Св. Николай". През 1856г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.

В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където прави и оставя своя препис на "История славянобългараска". В манастирът функционирало и килийно училище.

Къпиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в тук.

 В наши дни Къпиновският манастир е действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, жилищни и стопански сгради.

Църквата "Св. Николай" датира от края на 17 и началото на 18в. През 1845г. черквата  е изписана, като най-зрелищна от тогава е композицията "Страшният съд", дело на Иван Попович. 

Жилищните сгради в Къпиновския манастир са издигнати през 1856г. със средствата на братя Хорозови от град Елена. На вторият етаж на жилищната постройка се намира параклиса "Въведения Богородично" построен през 1864г.