Мадрид - града на контрастите

      Отдавна ми беше мечта да посетя Испания, по конкретно Барселона и Валенсия. Когато ми съобщиха за предстоящия семинар в Мадрид, първите няколко минути бях малко разочарована, че не отивам във Валенсия. Но когато усетих атмосферата на града, бях повече от очарована от архитектурата, испанската кухня и топлия климат. 

    Мадрид е столицата на Испания, и третия по големина град в Европа, след Лондон и Берлин.  За мен Мадрид е град на контрастите, който въпреки, че е един от най - модерните градове в Европа, има много паркове, зеленина, дворци, множество галерии и сгради в бароков стил. Въпреки краткия си престой в града и малкото свободно време, успях максимално да се докосна до основните забележителности. И на така набързо ще опиша местата, които ме впечатлиха и които си заслужават да бъдат видяни.

     1.Плаза Майор (Plaza Mayor) e един от централните площади в Мадрид, намира се в така наречения „стар град” на Мадрид. Построен е през 17 век по времето на Хабсбургите и през годините е имал много имена – площад на Конституцията, площад на Републиката, а сегашното му име идва в края на Гражданската война в Испания. Плаза Майор има правоъгълна форма с размери 129 на 94 м, като е заобиколен от жилищни сгради, чиито 237 балкона гледат към самия площад.

От създаването си, Плаза Майор е център за провеждане на тържества, кралски коронации и екзекуции.

В центъра на площада е бронзовата статуя на Фелипе III, изработена през 1616 г. от италианските скулптори Джовани де Болоня и неговия ученик Пиетро Tacca.

Статуята на Фелипе III на Плаза Майор

Casa de la Panaderia

   2. Palacio Real или Кралския дворец е най-големият и със сигурност един от най-внушителните дворци в Европа. Той има повече от 2 000 луксозно обзаведени стаи, от които едва само 50 могат да бъдат посетени от туристи. Той се намира в източната част на историческия център на Мадрид, на няколко метра от Плаза Майор.

Реал Палас

 След пожара на кралската крепост  в навечерието на Коледа през 1734, крал Филипе V решава да замени крепостта с дворец, този път изграден от варовик и гранит, за да бъде сградата огнеупорна. Кралския дворец е построен по модел на  дворецa Версай в Париж, където Филипе V е прекарал част от младостта си.

3.Катедралата де ла Алмудена - намира срещу кралския дворец. За нейното постояване са били необходими около 100 години. Катедралата е осветена през 1993 г., от папа Йоан-Павел II.

    4.Площад Пуерта дел Сол или Слънчевата порта е добра начална точка за опознаването на Мадрид. Този оживен, разположен в центъра площад е един от най-оживените места в града. Името на площада произхожда от източната градската порта, която се е намира тук, в 15-ти век. В средата на площад "Пуерта дел Сол е голямата конна статуя на крал Карлос III, монтиранa тук през 1997 г.

Пуерта дел Сол е и местоположението на най-известния символ на Мадрид: 20 тонната статуя на мечката и ягодовото дърво. Официалното име на статуята е "El Oso у El Madroño". Женската мечка символизира плодородната почва на Мадрид, а дървото е символ на аристокрация.

El Oso y El Madroño

В пред Cаsа dе Correos, на тротоара, е т.нар. нулева точка "км 0" , която маркира центъра на испанската пътна мрежа. Това е отправната точка, от която се измерват всички магистрали разстояния.

Км.0

5. Гран Виа - е най - оживената улица в Мадрид, намира се на север от Пуерта дел Сол. Оживената улица е един от най-важните търговски райони на града. Gran Via също така съдържа голям брой хотели и големи кина, но това, което прави тази улица толкова уникална, е архитектурния дизайн на много от големите сгради.

6. Плаза де Еспана - последната част на Gran Via, построена между 1925 г. и 1929 г. води до Плаза де Еспаня, голям площад, доминиран от два небостъргача, построени през 1950-те, симетричения Edificio de Espana и Тоrre dе Madrid. Забележителност в Плаза де Еспания е паметника на Мигел де Сервантес и бронзовата статуя на неговите герои Дон Кихот и Санчо Панса.

 7. Музеят Прадо – Открит е през 1819 г. Повлияна от Лувъра във Франция, испанската кралица решава да изложи богатата колекция от творби на изкуството на кралското семейство.
Съдържа хиляди картини на известни майстори- Гоя, Рафаел, Рубенс, Тициан, Ван Дайк. Тук са изложени „Трите грации” на Рубенс, „Голата Маха” на Гоя, „Автопортрет” на Дюрер и много други. Да не посетиш Прадо е все едно да идеш в Париж и да не влезеш в Лувъра.
8. Парка Ретиро. Друга забележителност в Мадрид, която задължително трябва да се види е  Парка "Ретиро". Парка е най - известния парк в града, създаден е като кралски парк, към двореца  Буен Ретиро през 1632 г.  от крал Фелип IV . В наши дни от двореца, са оцелели единствено две сгради, а останалата част е била унищожена по време на Наполеоновите войни. В една от останалите сгради се помещава Museo del Ejército, музея на армията. Музеят обхваща военната история на Испания.

 

    Близост до северния вход на парка е голямото изкуствено езеро. Тук можете да наемете гребна лодка,  по време на почивните дни.

 

В парка се намира конната статуя на крал Алфонсо XII с изглед към езерото. Паметника е построен през 1922 г. от майката на крал Алфонсо, и се състои от полукръгла колонада с статуя на краля в предната част.




Статуята на Алфонсо XII с каменната колонада

На юг е разположено друго, много по-малъко езеро. На брега на езерото е красивата сграда от стъкло, Паласио де Кристал. Построенa през 1887 г. от Рикардо Веласкес Боско. Двореца е бил първоначално използван, като ботаническа градина с екзотични растения, донесени от Филипините. В момента Паласио де Кристал се използва главно за временни изложби.

  Мадрид трябва да се види задължително и вечер, когато целия град е обсипан в светлини. Събота и неделя нощният живот е почти толкова интензивен, колкото и през деня, но много дискотеки работят и през седмицата. Излизанията вечер продължават най-рано до 6ч. сутринта

Източни Родопи : Ардино - Дяволски мост - гр. Мадан - хижа Шадийца - гр. Златоград

    На 09.06.12 имах възможност да посетя отново Родопите. Целта на нашето пътуване беше опознаване на Източните Родопите.  Рано сутринта се отправихме към „граничната зона”, където източният родопски дял  се среща със западния. Линията на условните граници следва течението на реките Боровица и Горна Арда, а що се отнася до населените места- от Стара Загора на юг към Ардино, Мадан и Златоград.

    Първата цел на нашето пътуване беше посещение на  Дяволския мост. След като следвахме  указателните  табели за моста в село Ардино, продължихме в посока село Дядовци (5 км). В края на селото, паркирахме автобуса и продължихме пеша по чакълест черен път.

     Пътят минаваше, покрай останките на полуразрушените къщи на изоставената махала на село Дядовци. Селото е напълно изоставено, обитава се от един единствен жител, който е отказал да приеме удобствата на цивилизацията и е пастир на стадата от околните села.

      След един час ходене в умерено темпо, достигнахме до нашата цел - Дяволския мост.

 В Родопите моста е известен, още и като Шейтан кюприя (в превод от турски Дяволски мост). Според направени проучвания, моста  датира от началото на ХV век. Построен е около 1515-1518 година, по заповед и желание на султан Селим I, от  майстора строител Уста Димитър от близкото с. Неделино.

     Мостът е разположен на 420 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м. Той е три сводест, с полукръгли отвори за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наречен „Печатът на Соломон”. В миналото  моста е имал стратегическо разположение, бил е част от античния път „Виа Игнасия”, който е свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Експерти го определят като шедьовър на средновековната архитектура и затова от 24 февруари 1984 г. е обявен за паметник на българската култура.

      За произхода на името му има няколко легенди. Една от тях гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола. Друга пък разказва, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, докато вдигал зидовете. Съществува обаче и трето, по-малко известно предание. Според него балканджиите градили няколко пъти мост над бурната река, но тя все го събаряла. Старите дюлгери се отказали да се борят със стихията, вярвали, че трудът им е прокълнат. Тогава с тежката задача се заел млад майстор. За да бъде градежа, здрав решил да вгради в основите на моста сянката на младата си невеста. Наяве му се явил самият Дявол, който му разкрива, че за да е мостът здрав и вечен, трябва бъде измайсторен по такъв начин, че да показва лицето на Сатаната. Дяволът  поставил на майстора три тежки условия – градежът да бъде завършен само за 40 дни; образа му хем да се вижда, хем да го няма; да можеш да го докоснеш, но и да няма нищо материално. Ако майсторът се провалил в своето начинание, демона щял да прибере в Ада и него, и любимата му. Сключили облога,  на 40-я ден Дяволът останал изумен, условията били изпълнени, а мостът останал да носи през вековете името на Дявола. Преданието разказва още, че младият дюлгерин умрял скоро и не успял да разкрие тайния код, чрез който се виждало страшното лице. Години наред местните търсили да разгадаят формулата, но усилията им оставали напразни.

  След като се полюбувахме на този масивен, за времето си градеж, върнахме се по обратния път и продължихме към кристална зала " Родопски кристал" в гр. Мадан.

 

    Въпреки малката си площ, в музея е представена експозиция от около 600 кристала, извадени при добив на оловно цинкова руда в района.

След като разгледахме музея и се полюбувахме на родопските кристали, продължихме към хижа Шадийца, където беше първата ни нощувка.

 

 

 

    На следващия ден, след като закусихме продължихме към Златоград, Една част от групата остана в града, а другата продължихме по екопътека "Света Неделя". Дължина на екопътеката е 12 км. с денивелация -около 400 метра. Началото на маршрута е Воденицата (Тепавицата) в Златоград - най-атрактивният обект на етнографския комплекс. (Включва три традиционни съоръжения: валявица , тепавица и воденица (Караджейка).

 

  След 2 часа и 30 минути, стигнахме до параклис Света Неделя.Параклиса е построен през 1916 г .от златоградчани върху руините на манастирска крепост, разрушена при падането на тези земи под турско робство.

След 30 минутна почивка, се върнахме по обратния път и продължихме към град Златоград.

  Златоград е най-южният град в България. Градът е разположен в Смолянска област и се намира в непосрествена близост с границата с Гърция. Най - голямата забележителност в града е етнографския ариален комплекс, открит на 24 май 2001 година. Комплексът представлява музейна експозия на открито, която пресъздава града преди сто години.

      В града се намира и сградата на най-старата поща в България, построена през 1834 г., която и днес работи като пощенска станция и извършва всички видове услуги. В сградата се намира музея на съобщенията, в който е представен богат снимков материал и документи, касаещи историята и поминъка на града от създаването на първата българска поща

      Не пропуснахме да опитаме, характерното за Златоград кафе на пясък.

Последната спирка на нашето пътуването беше град Хасково, където посетихме монумента на Света Богородица. Висока 17 метра, статуята влиза в раздел "Религия" на книгата на Гинес като най - високата статуя на Богородица с младенеца в света.