Един ден в Еленския балкан

    Дойдоха дългоочакваните почивни дни, петък вечер с Добри решихме да си направим еднодневна разходка до град Елена. Събота сутринта се отправихме по най - късият старопланински поход, свързващ град Твърдица с град Елена. Проходът е с много завои,     но от него се откриваха красиви панорамни гледки на град Твърдица.

град Твърдица - панорамно

На най - високата точка на прохода до разклона с хижа Чумерна, беше много красиво и заскрежено. 

Пътят за хижа Чумерна

     След половин час пристигнахме в град Елена. Китното  старопланинско градче  се намира в полите на  Еленския балкан. Той е разположен в красивата долина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг- Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, зад бърдото се издигат редица височини, изградени от варовици, мергели и пясъчници.

   
От старите къщи в града се усеща възрожденска атмосфера. В миналото Град Елена е наричан "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.

След няколко минутно опознаване на града, се насочихме към музейният комплекс, който включва Даскаловницата, църквата „ Свети Никола” и Камбуровия хан.

    В близост до комплекса се намира часовниковата кула, която е и един от символите на града. Мястото и е избрано така, че да се вижда и чува от всяка част на града.

Часовниковата кула построена през 1812 г.

Дворът в комплекса

  Даскалоливницата е един от  символите на регионалната културна идентичност . Построена е през 1844 година за нуждите на първото класно училище, основано от Иван Николов Момчилов в далечната 1843г. Тя присъства като символ и в герба на Елена. Неин символ е перото, показващо будния дух на Еленчани, нуждата им от знания и стремежа им към просвета. Неин възпитаник е и Петко Рачов Славейков, дал и това необичайно и същевременно красноречиво име. Даскалоливница т.е. място за леене на даскали. Възпитаници на Даскалоливницата са били учители (даскали) в повече от 60 градове и над 40 селища от страната. Поради течове в покрива, за наше най - голямо съжаление музеят беше затворен за посещение.

Даскалоливницата

Даскалоливницата на фона на часовниковата кула

В непосредствена близост се намира Църквата "Свети Никола" е най-старата в града. От една преписка върху псалтир, подарен през 1518 година научаваме, че тя вече е съществувала в началото на XVI век. На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата "Свети Никола" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Обновена е в сегашния си вид през 1804 година със средства на по-заможни граждани и с труда на населението. Построена е тайно, без позволението на турските власти за 40 денонощия.

Външно архитектурата на църквата е скромна и непретенциозна, почти незабележима, за да не се дразнят поробителите. 

Църквата "Свети Никола"

Вътрешността е богато украсена в пълно съгласие с ортодоксалните схващания за храма като огледало на човешката душа. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение.

Камбуровият хан е също част от музейния комплекс. В миналото сградата се е намирала на сегашното място на язовир Йовковци, когато е започнал  строежа хана, сградата е била разглобена  греда по греда и камък по камък, и пренесена и построена наново точно тук.

Камбуровия Хан

След като разгледахме комплекса, се запътихме към едно от местните заведения "Еленска софра" и опитахме някои от местните специалитети.

След вкусния обяд се насочихме към следващата наша цел - Къпинския и Плаковският манастир. Пътят за Плаковския манастир минава покрай язовир Йовковци и селата Яковци, Донковци и Брачковци.

Язовир Йовковци

След около половин час пристигнахме до Плаковския манастир "Св. Пророк Илия".  Манастира  е основан по времето на цар Иван Асен II, като първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, където все още може да се види малка старинна църква. На сегашното си място манастира е издигнат през втората половина на 13в., и както повечето манастири около Велико Търново е разрушен по време на османското нашествие.

  След като разгледахме манастира се насочихме към следващата наша цел - Къпиновският манастир.  Манастира е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен "Св.Троица". През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен. В края на 17в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789г., след което през 1835г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква "Св. Николай". През 1856г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.

В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където прави и оставя своя препис на "История славянобългараска". В манастирът функционирало и килийно училище.

Къпиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в тук.

 В наши дни Къпиновският манастир е действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, жилищни и стопански сгради.

Църквата "Св. Николай" датира от края на 17 и началото на 18в. През 1845г. черквата  е изписана, като най-зрелищна от тогава е композицията "Страшният съд", дело на Иван Попович. 

Жилищните сгради в Къпиновския манастир са издигнати през 1856г. със средствата на братя Хорозови от град Елена. На вторият етаж на жилищната постройка се намира параклиса "Въведения Богородично" построен през 1864г.

Мадрид - града на контрастите

      Отдавна ми беше мечта да посетя Испания, по конкретно Барселона и Валенсия. Когато ми съобщиха за предстоящия семинар в Мадрид, първите няколко минути бях малко разочарована, че не отивам във Валенсия. Но когато усетих атмосферата на града, бях повече от очарована от архитектурата, испанската кухня и топлия климат. 

    Мадрид е столицата на Испания, и третия по големина град в Европа, след Лондон и Берлин.  За мен Мадрид е град на контрастите, който въпреки, че е един от най - модерните градове в Европа, има много паркове, зеленина, дворци, множество галерии и сгради в бароков стил. Въпреки краткия си престой в града и малкото свободно време, успях максимално да се докосна до основните забележителности. И на така набързо ще опиша местата, които ме впечатлиха и които си заслужават да бъдат видяни.

     1.Плаза Майор (Plaza Mayor) e един от централните площади в Мадрид, намира се в така наречения „стар град” на Мадрид. Построен е през 17 век по времето на Хабсбургите и през годините е имал много имена – площад на Конституцията, площад на Републиката, а сегашното му име идва в края на Гражданската война в Испания. Плаза Майор има правоъгълна форма с размери 129 на 94 м, като е заобиколен от жилищни сгради, чиито 237 балкона гледат към самия площад.

От създаването си, Плаза Майор е център за провеждане на тържества, кралски коронации и екзекуции.

В центъра на площада е бронзовата статуя на Фелипе III, изработена през 1616 г. от италианските скулптори Джовани де Болоня и неговия ученик Пиетро Tacca.

Статуята на Фелипе III на Плаза Майор

Casa de la Panaderia

   2. Palacio Real или Кралския дворец е най-големият и със сигурност един от най-внушителните дворци в Европа. Той има повече от 2 000 луксозно обзаведени стаи, от които едва само 50 могат да бъдат посетени от туристи. Той се намира в източната част на историческия център на Мадрид, на няколко метра от Плаза Майор.

Реал Палас

 След пожара на кралската крепост  в навечерието на Коледа през 1734, крал Филипе V решава да замени крепостта с дворец, този път изграден от варовик и гранит, за да бъде сградата огнеупорна. Кралския дворец е построен по модел на  дворецa Версай в Париж, където Филипе V е прекарал част от младостта си.

3.Катедралата де ла Алмудена - намира срещу кралския дворец. За нейното постояване са били необходими около 100 години. Катедралата е осветена през 1993 г., от папа Йоан-Павел II.

    4.Площад Пуерта дел Сол или Слънчевата порта е добра начална точка за опознаването на Мадрид. Този оживен, разположен в центъра площад е един от най-оживените места в града. Името на площада произхожда от източната градската порта, която се е намира тук, в 15-ти век. В средата на площад "Пуерта дел Сол е голямата конна статуя на крал Карлос III, монтиранa тук през 1997 г.

Пуерта дел Сол е и местоположението на най-известния символ на Мадрид: 20 тонната статуя на мечката и ягодовото дърво. Официалното име на статуята е "El Oso у El Madroño". Женската мечка символизира плодородната почва на Мадрид, а дървото е символ на аристокрация.

El Oso y El Madroño

В пред Cаsа dе Correos, на тротоара, е т.нар. нулева точка "км 0" , която маркира центъра на испанската пътна мрежа. Това е отправната точка, от която се измерват всички магистрали разстояния.

Км.0

5. Гран Виа - е най - оживената улица в Мадрид, намира се на север от Пуерта дел Сол. Оживената улица е един от най-важните търговски райони на града. Gran Via също така съдържа голям брой хотели и големи кина, но това, което прави тази улица толкова уникална, е архитектурния дизайн на много от големите сгради.

6. Плаза де Еспана - последната част на Gran Via, построена между 1925 г. и 1929 г. води до Плаза де Еспаня, голям площад, доминиран от два небостъргача, построени през 1950-те, симетричения Edificio de Espana и Тоrre dе Madrid. Забележителност в Плаза де Еспания е паметника на Мигел де Сервантес и бронзовата статуя на неговите герои Дон Кихот и Санчо Панса.

 7. Музеят Прадо – Открит е през 1819 г. Повлияна от Лувъра във Франция, испанската кралица решава да изложи богатата колекция от творби на изкуството на кралското семейство.
Съдържа хиляди картини на известни майстори- Гоя, Рафаел, Рубенс, Тициан, Ван Дайк. Тук са изложени „Трите грации” на Рубенс, „Голата Маха” на Гоя, „Автопортрет” на Дюрер и много други. Да не посетиш Прадо е все едно да идеш в Париж и да не влезеш в Лувъра.
8. Парка Ретиро. Друга забележителност в Мадрид, която задължително трябва да се види е  Парка "Ретиро". Парка е най - известния парк в града, създаден е като кралски парк, към двореца  Буен Ретиро през 1632 г.  от крал Фелип IV . В наши дни от двореца, са оцелели единствено две сгради, а останалата част е била унищожена по време на Наполеоновите войни. В една от останалите сгради се помещава Museo del Ejército, музея на армията. Музеят обхваща военната история на Испания.

 

    Близост до северния вход на парка е голямото изкуствено езеро. Тук можете да наемете гребна лодка,  по време на почивните дни.

 

В парка се намира конната статуя на крал Алфонсо XII с изглед към езерото. Паметника е построен през 1922 г. от майката на крал Алфонсо, и се състои от полукръгла колонада с статуя на краля в предната част.




Статуята на Алфонсо XII с каменната колонада

На юг е разположено друго, много по-малъко езеро. На брега на езерото е красивата сграда от стъкло, Паласио де Кристал. Построенa през 1887 г. от Рикардо Веласкес Боско. Двореца е бил първоначално използван, като ботаническа градина с екзотични растения, донесени от Филипините. В момента Паласио де Кристал се използва главно за временни изложби.

  Мадрид трябва да се види задължително и вечер, когато целия град е обсипан в светлини. Събота и неделя нощният живот е почти толкова интензивен, колкото и през деня, но много дискотеки работят и през седмицата. Излизанията вечер продължават най-рано до 6ч. сутринта